Позволеното от мен го заслужавам.
Чудо е да цъфнат в бурените рози.
Ниски са тревите, земното кълбо е стая,
лунатичка съм, упътена заникъде.
Полет уж нагоре, а рибарски мрежи
ме оплитат във пасаж от риби.
Бляскави харпуни някой запокитва,
за седефени браслети стават мидите.
Всичко е по орис. Няма изненади.
Странното е, че съм будна, тоест - жива.
И защо да питам кой подрежда хаоса,
щом у мене е причината?
© Христина Комаревска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
