Позволеното от мен го заслужавам.
Чудо е да цъфнат в бурените рози.
Ниски са тревите, земното кълбо е стая,
лунатичка съм, упътена заникъде.
Полет уж нагоре, а рибарски мрежи
ме оплитат във пасаж от риби.
Бляскави харпуни някой запокитва,
за седефени браслети стават мидите.
Всичко е по орис. Няма изненади.
Странното е, че съм будна, тоест - жива.
И защо да питам кой подрежда хаоса,
щом у мене е причината?