Позволеното от мен го заслужавам.
Чудо е да цъфнат в бурените рози.
Ниски са тревите, земното кълбо е стая,
лунатичка съм, упътена заникъде.
Полет уж нагоре, а рибарски мрежи
ме оплитат във пасаж от риби.
Бляскави харпуни някой запокитва,
за седефени браслети стават мидите.
Всичко е по орис. Няма изненади.
Странното е, че съм будна, тоест - жива.
И защо да питам кой подрежда хаоса,
щом у мене е причината?
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
