24.07.2008 г., 10:37

Позволеното от мен

644 0 1

Позволеното от мен го заслужавам.

Чудо е да цъфнат в бурените рози.

Ниски са тревите, земното кълбо е стая,

лунатичка съм, упътена заникъде.

Полет уж нагоре, а рибарски мрежи

ме оплитат във пасаж от риби.

Бляскави харпуни някой запокитва,

за седефени браслети стават мидите.

Всичко е по орис. Няма изненади.

Странното е, че съм будна, тоест - жива.

И защо да питам кой подрежда хаоса,

щом у мене е причината?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...