24.07.2008 г., 10:37

Позволеното от мен

647 0 1

Позволеното от мен го заслужавам.

Чудо е да цъфнат в бурените рози.

Ниски са тревите, земното кълбо е стая,

лунатичка съм, упътена заникъде.

Полет уж нагоре, а рибарски мрежи

ме оплитат във пасаж от риби.

Бляскави харпуни някой запокитва,

за седефени браслети стават мидите.

Всичко е по орис. Няма изненади.

Странното е, че съм будна, тоест - жива.

И защо да питам кой подрежда хаоса,

щом у мене е причината?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...