24.07.2008 г., 10:37

Позволеното от мен

642 0 1

Позволеното от мен го заслужавам.

Чудо е да цъфнат в бурените рози.

Ниски са тревите, земното кълбо е стая,

лунатичка съм, упътена заникъде.

Полет уж нагоре, а рибарски мрежи

ме оплитат във пасаж от риби.

Бляскави харпуни някой запокитва,

за седефени браслети стават мидите.

Всичко е по орис. Няма изненади.

Странното е, че съм будна, тоест - жива.

И защо да питам кой подрежда хаоса,

щом у мене е причината?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...