22 авг. 2019 г., 16:16

Позволи да съм твоята есен

581 5 13

Позволи да съм твоята есен,

не защото изтляло е лятото,

та макар че с прощалната песен,

птици тука събират се, в ятото.

 

Аз го знам, ще харесаш премяната,

във оранжево – жълти листа.

С цветове, натежали в поляните

от купчини с любов в семена.

 

Ще събирам от зрялата ръж,

в слънчогледови пити ще търся,

пак следите от слънце и дъжд.

Мойта есен по теб ще разпръсна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Иржи! Не съм от тези, дето не знаят и те самите какво са написали и смятат, че в това се състои тяхната гениалност. Даже стигат до абсурдност, само за да влязат в рамката на някаква самоцелна оригиналност и уникалност, която стига до очевадна глупост. Поезията, според мен няма нужда от пояснения, ако има, значи нещо не е наред! Поздрави!
  • Топъл и красив стих като есента....Напевно разказвателен....И не е трудно да си представи човек картината!Затова те харесвам как пишеш,Дани,защото не гадая какво си искал да кажеш....
  • Радвам се, че се спряхте тук, Мариелка, Доче, Марианка, Ангелче, Светле, Наде, Меги, Гавраиле, Ели! Поздрави, бъдете все така прекрасни, вдъхновени, заредени с позитивизъм и искреност!
  • Есен, лято...всичко е любов!
  • Впечатляващ стих.Много ми хареса!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...