Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната,
във оранжево – жълти листа.
С цветове, натежали в поляните
от купчини с любов в семена.
Ще събирам от зрялата ръж,
в слънчогледови пити ще търся,
пак следите от слънце и дъжд.
Мойта есен по теб ще разпръсна!
© Данаил Таков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
