Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната,
във оранжево – жълти листа.
С цветове, натежали в поляните
от купчини с любов в семена.
Ще събирам от зрялата ръж,
в слънчогледови пити ще търся,
пак следите от слънце и дъжд.
Мойта есен по теб ще разпръсна!