Позволи ми да сторя така,
че слънцето тихо да слезне.
Да приседне до мен в тишина.
Позволи - най-вълшебното време.
Позволи ми да сторя това -
над морето без сън да се рея.
Да окичвам небето с дъга.
Позволи - най-безумното време.
Позволи ми да бродя без дъх.
През поле с маргарити да тичам.
Точно днес позволи ми това.
Позволи ми. Защото обичам.
© Людмила Билярска Все права защищены
------
Вълшебно е присъствието ти, Борянче! Благодаря ти!Обич за теб!