Позволи ми

И колко празно е,
и как боли,
и как горчат сълзите...
не ще те моля мой да бъдеш,
и да искам - знам, не си...

Не ще те моля аз да ме докоснеш,
макар и за последен път,
прегръдките ти, ласките аз знам -
на друга те принадлежат...

Само за едно те моля,
само за едно-едничко,
не искам много -
позволи да те обичам...

Позволи ми аз да те закрилям,
позволи да бдя над теб,
дори далеч, от разстояние,
мислите ми - те са с теб...

Всички рани ще поема,
живота си ще дам дори,
не ще се дам, аз ще се боря,
ако трябва и за двама ни,

но в някой ден далечен,
или близък може би,
щастието ще усетиш,
обещавам, мили, думите ми запомни...

В замяна искам само
твоята усмивка и очи,
толкова дълбоки и красиви,
ще се скрия в тях, замълчи...

Сега легни на мойто рамо,
затвори очите си, дете,
заспивай вече, късно стана,
довери ми се, ще бдя над теб...

Когато чувстваш самота
и болката напира в гърдите,
повикай ме и на мига
ще долетя при теб, изтрий сълзите...

Чуй плача на вятъра,
докосни на морето сълзите,
вслушай се в песента на птиците,
позна ли я?
Тя шепне "обичам те"...

Тя стои сама в мрака
и рони кървави сълзи,
косата си сама отряза,
почерни своите очи.

Ах, защо роди ме, мамо,
в тоя свят суров?
С какво заслужих тая участ,
все да страдам от любов?

И тя все тихо там стои,
с кръст в треперещи ръце,
и тихо шепне "Господи"
и моли се, и пак кълне.

Проклинам ВАС, и себе си!
Проклинам тоя мръсен свят!
Проклинам всичките мечти!
И спомените, нека изгорят!

И тихо е,
небето плаче,
едно дете сега умира,
а нейде там, в здрача,
едно сърце за тебе бие,

а ти дали успя да чуеш
безмълвния му зов...?


Ах, как те мразя, кучке!
Всичко ми отне..
любов...






28.04.2008