4.01.2009 г., 11:16

Позволи ми

1.1K 0 2
И колко празно е,
и как боли,
и как горчат сълзите...
не ще те моля мой да бъдеш,
и да искам - знам, не си...

Не ще те моля аз да ме докоснеш,
макар и за последен път,
прегръдките ти, ласките аз знам -
на друга те принадлежат...

Само за едно те моля,
само за едно-едничко,
не искам много -
позволи да те обичам...

Позволи ми аз да те закрилям,
позволи да бдя над теб,
дори далеч, от разстояние,
мислите ми - те са с теб...

Всички рани ще поема,
живота си ще дам дори,
не ще се дам, аз ще се боря,
ако трябва и за двама ни,

но в някой ден далечен,
или близък може би,
щастието ще усетиш,
обещавам, мили, думите ми запомни...

В замяна искам само
твоята усмивка и очи,
толкова дълбоки и красиви,
ще се скрия в тях, замълчи...

Сега легни на мойто рамо,
затвори очите си, дете,
заспивай вече, късно стана,
довери ми се, ще бдя над теб...

Когато чувстваш самота
и болката напира в гърдите,
повикай ме и на мига
ще долетя при теб, изтрий сълзите...

Чуй плача на вятъра,
докосни на морето сълзите,
вслушай се в песента на птиците,
позна ли я?
Тя шепне "обичам те"...

Тя стои сама в мрака
и рони кървави сълзи,
косата си сама отряза,
почерни своите очи.

Ах, защо роди ме, мамо,
в тоя свят суров?
С какво заслужих тая участ,
все да страдам от любов?

И тя все тихо там стои,
с кръст в треперещи ръце,
и тихо шепне "Господи"
и моли се, и пак кълне.

Проклинам ВАС, и себе си!
Проклинам тоя мръсен свят!
Проклинам всичките мечти!
И спомените, нека изгорят!

И тихо е,
небето плаче,
едно дете сега умира,
а нейде там, в здрача,
едно сърце за тебе бие,

а ти дали успя да чуеш
безмълвния му зов...?


Ах, как те мразя, кучке!
Всичко ми отне..
любов...






28.04.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...