И колко празно е, и как боли, и как горчат сълзите... не ще те моля мой да бъдеш, и да искам - знам, не си... Не ще те моля аз да ме докоснеш, макар и за последен път, прегръдките ти, ласките аз знам - на друга те принадлежат... Само за едно те моля, само за едно-едничко, не искам много - позволи да те обичам... Позволи ми аз да те закрилям, позволи да бдя над теб, дори далеч, от разстояние, мислите ми - те са с теб... Всички рани ще поема, живота си ще дам дори, не ще се дам, аз ще се боря, ако трябва и за двама ни, но в някой ден далечен, или близък може би, щастието ще усетиш, обещавам, мили, думите ми запомни... В замяна искам само твоята усмивка и очи, толкова дълбоки и красиви, ще се скрия в тях, замълчи... Сега легни на мойто рамо, затвори очите си, дете, заспивай вече, късно стана, довери ми се, ще бдя над теб... Когато чувстваш самота и болката напира в гърдите, повикай ме и на мига ще долетя при теб, изтрий сълзите... Чуй плача на вятъра, докосни на морето сълзите, вслушай се в песента на птиците, позна ли я? Тя шепне "обичам те"... Тя стои сама в мрака и рони кървави сълзи, косата си сама отряза, почерни своите очи. Ах, защо роди ме, мамо, в тоя свят суров? С какво заслужих тая участ, все да страдам от любов? И тя все тихо там стои, с кръст в треперещи ръце, и тихо шепне "Господи" и моли се, и пак кълне. Проклинам ВАС, и себе си! Проклинам тоя мръсен свят! Проклинам всичките мечти! И спомените, нека изгорят! И тихо е, небето плаче, едно дете сега умира, а нейде там, в здрача, едно сърце за тебе бие, а ти дали успя да чуеш безмълвния му зов...? Ах, как те мразя, кучке! Всичко ми отне.. любов... 28.04.2008
Siguiente en la categoría
Siguiente del autor