25 янв. 2017 г., 16:28

Позволих си

699 0 0

Позволих си да жадувам твоя огън

и в него нежно да горя,

да съм тази, заради която от своя дом се отрече 

и в свой дом ме превърна.

Позволих си да те пусна 

и без въпроси, щом се върна, да те прегърна.

 

Позволих си до край с теб да изгоря,

разголих моята душа –

до болка честна с теб, до болка твоя,

колкото не съм предполагала, че мога.

 

Днес не изричай това,

което очите ти крещят,

бързо ще се обърна и ще си тръгна,

преди да съм признала,

че си единственото, което жива ме държи,

че си единственото, оставило

прежадняло сърцето ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Веселинова - Ил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....