25 янв. 2017 г., 16:28

Позволих си

702 0 0

Позволих си да жадувам твоя огън

и в него нежно да горя,

да съм тази, заради която от своя дом се отрече 

и в свой дом ме превърна.

Позволих си да те пусна 

и без въпроси, щом се върна, да те прегърна.

 

Позволих си до край с теб да изгоря,

разголих моята душа –

до болка честна с теб, до болка твоя,

колкото не съм предполагала, че мога.

 

Днес не изричай това,

което очите ти крещят,

бързо ще се обърна и ще си тръгна,

преди да съм признала,

че си единственото, което жива ме държи,

че си единственото, оставило

прежадняло сърцето ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Веселинова - Ил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...