Jan 25, 2017, 4:28 PM

Позволих си

  Poetry » Love
705 0 0

Позволих си да жадувам твоя огън

и в него нежно да горя,

да съм тази, заради която от своя дом се отрече 

и в свой дом ме превърна.

Позволих си да те пусна 

и без въпроси, щом се върна, да те прегърна.

 

Позволих си до край с теб да изгоря,

разголих моята душа –

до болка честна с теб, до болка твоя,

колкото не съм предполагала, че мога.

 

Днес не изричай това,

което очите ти крещят,

бързо ще се обърна и ще си тръгна,

преди да съм признала,

че си единственото, което жива ме държи,

че си единственото, оставило

прежадняло сърцето ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...