25.01.2017 г., 16:28

Позволих си

707 0 0

Позволих си да жадувам твоя огън

и в него нежно да горя,

да съм тази, заради която от своя дом се отрече 

и в свой дом ме превърна.

Позволих си да те пусна 

и без въпроси, щом се върна, да те прегърна.

 

Позволих си до край с теб да изгоря,

разголих моята душа –

до болка честна с теб, до болка твоя,

колкото не съм предполагала, че мога.

 

Днес не изричай това,

което очите ти крещят,

бързо ще се обърна и ще си тръгна,

преди да съм признала,

че си единственото, което жива ме държи,

че си единственото, оставило

прежадняло сърцето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...