Позволих си
Позволих си да жадувам твоя огън
и в него нежно да горя,
да съм тази, заради която от своя дом се отрече
и в свой дом ме превърна.
Позволих си да те пусна
и без въпроси, щом се върна, да те прегърна.
Позволих си до край с теб да изгоря,
разголих моята душа –
до болка честна с теб, до болка твоя,
колкото не съм предполагала, че мога.
Днес не изричай това,
което очите ти крещят,
бързо ще се обърна и ще си тръгна,
преди да съм признала,
че си единственото, което жива ме държи,
че си единственото, оставило
прежадняло сърцето ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени