27 сент. 2017 г., 08:58

Прах

1.1K 8 20

Живях във грях
          и тлен копнях.
Желах... Презрях
          и свян и страх...

Страстта познах,
          в пожар горях -
мечтах, летях,
          ридах, не спах...

Света ругах,
          срама разбрах.
С смъртта на шах
          без цар играх.

Мечти и смях
          в дланта събрах
и сто от тях
          в мазе скатах.

Живях с монах,
          бедняк прибрах,
Захвърлих грях
          и плач, и страх...

Дърво посях,
          любов ковах,
и туй узнах -
          без дух сме прах. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...