Прах
Живях във грях
и тлен копнях.
Желах... Презрях
и свян и страх...
Страстта познах,
в пожар горях -
мечтах, летях,
ридах, не спах...
Света ругах,
срама разбрах.
С смъртта на шах
без цар играх.
Мечти и смях
в дланта събрах
и сто от тях
в мазе скатах.
Живях с монах,
бедняк прибрах,
Захвърлих грях
и плач, и страх...
Дърво посях,
любов ковах,
и туй узнах -
без дух сме прах.
© Миглена Миткова All rights reserved.
