Прах от мисли

28 июн. 2021 г., 09:54

Поэзия » Любовная, Философская, Авторская песня, Свободный стих, Другая

709 0 0

Седях и лутах се
във ъгъла на прашна сграда
с душа затихнала
в онази стара дреха –
наричах я тогава аз премяна.
Във задуха на мисли –
бели – спуснати пердета.
Очи аз имах като на орлица,
ала душата ми все още
беше крехка и изпита.
Седях във ъгълчето плахо
и извиках ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прах от мисли

Искате да прочетете повече?

Предложения