Прах от мисли
1K
0
0
Седях и лутах се
във ъгъла на прашна сграда
с душа затихнала
в онази стара дреха –
наричах я тогава аз премяна.
Във задуха на мисли –
бели – спуснати пердета.
Очи аз имах като на орлица,
ала душата ми все още
беше крехка и изпита.
Седях във ъгълчето плахо
и извиках
като изплашена красива птица.
Тогаз в далечината
погледнаха към мен
очи на лястовица.
© Велла Неделчева All rights reserved.
