Прах от мисли

Jun 28, 2021, 9:54 AM

Poetry » Love, Phylosophy, Authors song, Free verse, Other

640 0 0

Седях и лутах се

във ъгъла на прашна сграда

с душа затихнала

в онази стара дреха –

наричах я тогава аз премяна.

Във задуха на мисли –

бели – спуснати пердета.

Очи аз имах като на орлица,

ала душата ми все още

беше крехка и изпита.

Седях във ъгълчето плахо

и извиках

като изплашена красива птица.

Тогаз в далечината

погледнаха към мен

очи на лястовица.

Please sign in with your account so you can comment and vote.