17 янв. 2024 г., 18:51

Практичност

793 1 4

Веднъж учителката амбициозна

реши да покаже на децата,

че науката позната

по - въздесъща е от Бога!

 

И каза им във час така :

Ще направим днес експеримент,

ще ви покажа аз деца,

че да вярваш в Бога няма дивидент!

 

Безмислено е,

той не съществува!

Науката е тази,

която във този свят царува!

 

За целта ще излезнеме на двора

и ще викнем в посока - небосвода:

"Няма Бог! Науката е въздесъща!

и ще видите, че Бог няма да отвръща!"

 

Станало така:

излезли всичките деца

и към небосвода син,

вече никой не изричал думата "Амин!".

 

Кряскали децата,

кряскала и госпожата,

само Аврамчо си мълчал!

"Абе нещо да не го е срам?" -

 

помислила си госпожата

и хванала го за ръката.

"Аврамчо, що мълчиш?

Защо като останалите не гълчиш?!"

 

"Ами ако е така

както казвате госпожо,

защо да си хабя гласа

в туй време ветровито и сурово?!

 

Но пък ако Господ съществува

и на небето си царува,

защо трябва да съм будалата,

който търси си белята?!"

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

20 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...