17.01.2024 г., 18:51

Практичност

811 1 4

Веднъж учителката амбициозна

реши да покаже на децата,

че науката позната

по - въздесъща е от Бога!

 

И каза им във час така :

Ще направим днес експеримент,

ще ви покажа аз деца,

че да вярваш в Бога няма дивидент!

 

Безмислено е,

той не съществува!

Науката е тази,

която във този свят царува!

 

За целта ще излезнеме на двора

и ще викнем в посока - небосвода:

"Няма Бог! Науката е въздесъща!

и ще видите, че Бог няма да отвръща!"

 

Станало така:

излезли всичките деца

и към небосвода син,

вече никой не изричал думата "Амин!".

 

Кряскали децата,

кряскала и госпожата,

само Аврамчо си мълчал!

"Абе нещо да не го е срам?" -

 

помислила си госпожата

и хванала го за ръката.

"Аврамчо, що мълчиш?

Защо като останалите не гълчиш?!"

 

"Ами ако е така

както казвате госпожо,

защо да си хабя гласа

в туй време ветровито и сурово?!

 

Но пък ако Господ съществува

и на небето си царува,

защо трябва да съм будалата,

който търси си белята?!"

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...