Праправнукови стихове

Поэзия

540 0 5

Умислени руини от империи…

Срутени велики самомнения,

за глупостта човешка доказателства

и за мъдростта на тихия вятър.

Въздишащи останки от империи,

намек за крехка планета – руина,

някога наричала се гордо – Земя,

на прадедите ми била Родина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

RaiaVid (Радка Видьова)

Кратко, ясно, изпълнено с носталгия и ... руини. Дано все пак остане нещо от родината ни! Двучи като послание, Роси.

2016-01-04T15:36:38+02:00
IGeorgieva (Ирена Георгиева)

Сентенциално!
Светли празници!

2015-12-27T12:29:49+02:00
oksimoron (Христов)

С Младен!
Поздрав,Роси!

2015-12-22T21:01:13+02:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Тежко е, когато виждаме, че всичко се руши пред очите ни!... Народът ни е забил нос в земята и няма никакво самочувствие, дори е забравил да се усмихва!...

Светъл ден, Eia!

2015-12-16T11:17:18+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Даже и планетата ни си има давност, която дори изтича преждевременно заради "глупостта човешка". Кратко, но замислящо стихотворение, Роси!
Поздрав!

2015-12-16T09:57:25+02:00