16 dic 2015, 7:47

Праправнукови стихове 

  Poesía
439 0 5
Умислени руини от империи…
Срутени велики самомнения,
за глупостта човешка доказателства
и за мъдростта на тихия вятър.
Въздишащи останки от империи,
намек за крехка планета – руина,
някога наричала се гордо – Земя,
на прадедите ми била Родина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??