23 мая 2008 г., 10:21

Прашасало сърце

1K 0 1
 

Сърце, прости ми,

откраднах ти мечтите,

оставих те самотно да прашасваш,

не те оставих да се влюбиш

и да бъдеш здравословно наранено.

 

Прости ми, че спестих ти болката,

прекомерно те предпазвах без причина...

А трябваше да те оставя

да се нарадваш на живота,

да бъдеш наранявано и мачкано,

но и в мигове на щастие, летящо в небесата...

 

Сърце, прости ми,

оставих те самичко...

Прости ми, че прашасваше само,

а аз отдалечих се...

Моя е вината, че отказах се от твоите мечти

и заживях в съсухрения свят на тежката ми самота...

 

Сърце, не зная дали ще успея към живота да те върна,

не зная дали е късно да се влюбиш пак,

но обещавам ти, сърце,

занапред ще те почиствам от прахта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...