Прашасало сърце
Сърце, прости ми,
откраднах ти мечтите,
оставих те самотно да прашасваш,
не те оставих да се влюбиш
и да бъдеш здравословно наранено.
Прости ми, че спестих ти болката,
прекомерно те предпазвах без причина...
А трябваше да те оставя
да се нарадваш на живота,
да бъдеш наранявано и мачкано,
но и в мигове на щастие, летящо в небесата...
Сърце, прости ми,
оставих те самичко...
Прости ми, че прашасваше само,
а аз отдалечих се...
Моя е вината, че отказах се от твоите мечти
и заживях в съсухрения свят на тежката ми самота...
Сърце, не зная дали ще успея към живота да те върна,
не зная дали е късно да се влюбиш пак,
но обещавам ти, сърце,
занапред ще те почиствам от прахта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Иванова Всички права запазени