Сърце, прости ми,
откраднах ти мечтите,
оставих те самотно да прашасваш,
не те оставих да се влюбиш
и да бъдеш здравословно наранено.
Прости ми, че спестих ти болката,
прекомерно те предпазвах без причина...
А трябваше да те оставя
да се нарадваш на живота,
да бъдеш наранявано и мачкано,
но и в мигове на щастие, летящо в небесата...
Сърце, прости ми,
оставих те самичко...
Прости ми, че прашасваше само,
а аз отдалечих се...
Моя е вината, че отказах се от твоите мечти
и заживях в съсухрения свят на тежката ми самота...
Сърце, не зная дали ще успея към живота да те върна,
не зная дали е късно да се влюбиш пак,
но обещавам ти, сърце,
занапред ще те почиствам от прахта.
© Александра Иванова Всички права запазени