Сърце, прости ми,

откраднах ти мечтите,

оставих те самотно да прашасваш,

не те оставих да се влюбиш

и да бъдеш здравословно наранено.

Прости ми, че спестих ти болката,

прекомерно те предпазвах без причина...

А трябваше да те оставя

да се нарадваш на живота,

да бъдеш наранявано и мачкано,

но и в мигове на щастие, летящо в небесата...

Сърце, прости ми,

оставих те самичко...

Прости ми, че прашасваше само,

а аз отдалечих се...

Моя е вината, че отказах се от твоите мечти

и заживях в съсухрения свят на тежката ми самота...

Сърце, не зная дали ще успея към живота да те върна,

не зная дали е късно да се влюбиш пак,

но обещавам ти, сърце,

занапред ще те почиствам от прахта.