Прашинка

Поэзия » Любовная

1.1K 0 40

Изтърваха ме вече ръцете ти.

Полетяла прашинка съм в космоса.

Искам пак да намеря сърцето си -

спрял часовник сред куп от въпроси.

Не тиктака във него надеждата,

а животът ми гледа към нищото.

Помня: слънцето въздуха режеше!

Отрицание в нас се отприщи...

Бях загубила вече посоката.

Като есенен лист подир стона си

тръгнах кротко. Не вярвах в пророчество.

Нямах нужда дори от икона.

Чувах глас, но не знаех божествен ли

е във мен хороводът на мислите.

Днес раздялата с хладна тържественост

брули пак осланените листи.

Аз съм малка прашинка от космоса -

безтегловна, безпаметна, ничия...

Спрял часовник сред куп от въпроси

е сърцето на мъртвото птиче.

30.09.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Елмира,желая ти никога да не се чувстваш беззащитна космична прашинка!
Благодаря за милите думи!

2010-10-12T17:37:43+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Спрял часовник сред куп от въпроси
е сърцето на мъртвото птиче.

... Не знам какво да кажа тук. Стихът говори сам за себе си. И е прекрасен. А тази част, която си избрах, лично за мен е най-силната, тъй като ми е много близка като усещане (разбира се и поради други причини).

2010-10-12T11:48:03+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Дано вятър от ново чувство го съживи... Благодаря ти за коментара!

2010-10-06T09:59:37+03:00
Anita765 (Ани Монева)

"Спрял часовник сред куп от въпроси
е сърцето на мъртвото птиче."

Спрял е!

2010-10-06T09:36:02+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Стенли, Боженски, дори космичните прашинки намират усмивките си,когато знаят, че са се приютили в мислите на приятел! Благодарна съм ви за това прекрасно усещане!

2010-10-05T23:36:49+03:00