Oct 1, 2010, 2:14 PM
Прашинка
Изтърваха ме вече ръцете ти.
Полетяла прашинка съм в космоса.
Искам пак да намеря сърцето си -
спрял часовник сред куп от въпроси.
Не тиктака във него надеждата,
а животът ми гледа към нищото.
Помня: слънцето въздуха режеше!
Отрицание в нас се отприщи...
Бях загубила вече посоката.
Като есенен лист подир стона си
тръгнах кротко. Не вярвах в пророчество.
Нямах нужда дори от икона.
Чувах глас, но не знаех божествен ли
е във мен хороводът на мислите.
Днес раздялата с хладна тържественост
брули пак осланените листи.
Аз съм малка прашинка от космоса -
безтегловна, безпаметна, ничия...
Спрял часовник сред куп от въпроси
е сърцето на мъртвото птиче.
30.09.2010
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Спрял часовник сред куп от въпроси
е сърцето на мъртвото птиче.
... Не знам какво да кажа тук. Стихът говори сам за себе си. И е прекрасен. А тази част, която си избрах, лично за мен е най-силната, тъй като ми е много близка като усещане (разбира се и поради други причини). -
Дано вятър от ново чувство го съживи... Благодаря ти за коментара!
-
"Спрял часовник сред куп от въпроси
е сърцето на мъртвото птиче."
Спрял е!
-
Стенли, Боженски, дори космичните прашинки намират усмивките си,когато знаят, че са се приютили в мислите на приятел! Благодарна съм ви за това прекрасно усещане!
-
Не си ничия,Пастирке,а на всички нас,които сме свьрзани с поезията!Поздрави и приятна вечер!
-
Гене, и аз се зарадвах много на нашата среща! Поезията наистина е мост между сърцата на хората, дори между съвсем непознати.Ще се срещаме отново, надявам се, на творческото поле на сайта! Благодаря ти, че направи възможно това!
-
Каква приятна среща, Миме! Отдавна не сме се виждали с теб, но ето че поезията се превърна в мост, който отново ни събра,въпреки времето и разстоянието, които ни разделят. Поздрав за поетичният ти талант, за силните, докосващи най- чувствителните струни на човешката душа стихове!
-
Момичета, радвам се, че стихът ми ви е докоснал и е оставил по нещо във вас!Хубава седмица ви желая Джуди и Ведрина!
-
Земята наистина е една огромна вселена, а хората по нея са като малки, трудно забележими, прашинки!!!
-
Докоснаме много силно!
Аплодисменти! -
Борис, Доче,Тошко - думите ви са лек морски бриз за душата, отправена навътре в морето на поезията! Давате ми нови сили за вдъхновение и аз съм ви признателна!
-
Прочетох всичките ти произведения, от 1-ви август насам, и мога да кажа, че всичките са готини, но все пак септемврийските са ми по-интересни
Само да предупредя: гледах преди всичко формално на нещата -- много ми харесват някои от експериментите ти!
Ще си довърша юлските и юнските ти стихота по-късно -
"Спрял часовник сред куп от въпроси
е сърцето на мъртвото птиче."
Сърцето е мерило за усещане
дали очакването ще си струва...
Дали в забързаното всекидневие
не сме забравили какво ни развълнува
когато бяхме "Някога" и смеехме
без страх за истината да воюваме...
Да уважаваме и правото на дребните
с достойнство да обичаме и губим...
Благословена си...Отнесе ме за пореден път...Поклон пред перото ти...
-
Не може гръд на птица да умре...
сърце звезда- загнездено в небе! -
Здравей, Боженски, радвам се, че се спираш пред стиховете ми и оставяш букетчета от удивителни!
Галена, думите ти напояват душата ми с неподозирано до този момент щастие!Защото са казани от поет, който слагам на почетната стълбичка в личната си класация! Благодаря ти, мила!
Веси, една прашинка в небето на поезията ти благодари за оказаното внимание и те поздравява! -
"Аз съм малка прашинка от космоса -
безтегловна, безпаметна, ничия..."
Малка, но неповторима...
Поздрави и за този хубав стих!!! -
Имаш страхотна образност! Плътна е картината, наситено е чувството, няма луфтове из стиховете ти - истинско удоволствие!Здраво, красиво слово! Благодара за насладата от общуването с твояга поезия!
-
Радвам се на отличната оценка, която си ми писала, Ели!
Благодаря за нежния ти коментар, Люсинка! Ти винаги ме усещаш и разбираш!По сестрински!
Жулли,идвай пак и дано и другите ми стихове успеят да те докоснат! -
харесах!
-
Чудесна, както винаги!
Разтърсва болката ти, мила, но знам, че си силна. Ще завехне...
Прегръщам те, светла прашинке! -
Отличен!
-
Добър доктор за душата си, знаеш как да я съживиш и да и вдъхнеш кураж!
Благодаря ти за топлия коментар! -
Ако се вгледаш по-добре в птичето,ако се заслушаш пак за пулс?Нещо като електрошок му трябва и ще се чуе музика!!!!С ритъм на сърце!!!!Прегръдка!
-
Дано тъгата е птица и бързо отлети... Поздравявам те, Роси!
-
Тъга навяват тези хубави стихове...
-
Петя, Ели - нека винаги чувствате този празник като свой, а вдъхновението ви да ражда стойностна поезия, необходима на всички нас!
Благодаря ви с прегръдка, момичета! -
Дори и прашинка , щом си космична, си вечна...
Честит Празник, Мария! -
Много ми хареса!
Честит празник! -
Вливаш красиво мислите си в текста! Благодаря ти, Ани и честит празник!
-
Всички сме малки и безтегловни прашинки от космоса. Но никой не е ничий!!! Дори и да се губим понякога, онзи ,,глас'' все ни води.
,,Нямах нужда дори от икона'' - Да!
-
Усетих съпричастност в коментара и се оставих да ме погалят думите ти, Алла!Писано ни е да изживеем разноцветие от чувства в живота си...но, дано успеем да покажем и сила, за да противодействаме на това, което спира часовника в сърцето ни..!
-
Хубав стих, Мария!
Не само тъжен, но и някакво отчаяние блика от него. Дано бъркам.
Поздрави! -
Честит празник на Поезията и на теб, Краси! Благодаря ти за топлия коментар!
-
Привет Мария!
Уж любовен трябвше да е стиха ти пък и философия има и малко пейзажност, и доста тъга. Оригиналните ти метафори са неименна част от него.
Честит празник! -
Благодаря ти, Ивон! Празнично да ти е!
-
Благодаря ви за подарената емоция в коментарите ви, приятели! И за това, че сте с мен в празника! Нека Поезията осмисля живота ви и го прави по-красив!Прегръдка за: Татяна, Плами, Мариан, Валентина и Илко!
-
Пастирче, Пастирче, не мога да ти се нарадвам
-
Разтърсващо тъжен стих! Поздрав, Постирке!!!
-
Поздрав на космичната прашинка.Хубав стих. Харесах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря за милите думи!