pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
1 oct 2010, 14:14

Прашинка

1.1K 0 40

Изтърваха ме вече ръцете ти.

Полетяла прашинка съм в космоса.

Искам пак да намеря сърцето си -

спрял часовник сред куп от въпроси.

 

Не тиктака във него надеждата,

а животът ми гледа към нищото.

Помня: слънцето въздуха режеше!

Отрицание в нас се отприщи...

 

Бях загубила вече посоката.

Като есенен лист подир стона си

тръгнах кротко. Не вярвах в пророчество.

Нямах нужда дори от икона.

 

Чувах глас, но не знаех божествен ли

е във мен хороводът на мислите.

Днес раздялата с хладна тържественост

брули пак осланените листи.

 

Аз съм малка прашинка от космоса -

безтегловна, безпаметна, ничия...

Спрял часовник сред куп от въпроси

е сърцето на мъртвото птиче.

 

30.09.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Елмира,желая ти никога да не се чувстваш беззащитна космична прашинка!
    Благодаря за милите думи!
  • Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    Спрял часовник сред куп от въпроси
    е сърцето на мъртвото птиче.

    ... Не знам какво да кажа тук. Стихът говори сам за себе си. И е прекрасен. А тази част, която си избрах, лично за мен е най-силната, тъй като ми е много близка като усещане (разбира се и поради други причини).
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Дано вятър от ново чувство го съживи... Благодаря ти за коментара!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    "Спрял часовник сред куп от въпроси
    е сърцето на мъртвото птиче."

    Спрял е!

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Стенли, Боженски, дори космичните прашинки намират усмивките си,когато знаят, че са се приютили в мислите на приятел! Благодарна съм ви за това прекрасно усещане!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0