Праведен

Поэзия » Любовная, Философская

790 4 5

Аз мога да разплача камъка,

на крехката ти шия дето висне,

И бих преглътнал онзи залък,

с отрова и проклятие, накиснат...

И нямаш си представа колко още,

от себе си бих жертвал, но защо ли?

Щом в най-самотните ми будни нощи,

не си до мен. Рождено, гола...

Да спрем стрелките с безлюбовие.

Да стане час за времето ни. Цялото.

Молитвите да секнат - моите!

По-грешна да си Ти от Дявола...

Ала уви. Не плаче този камък.

И залъка е сух, като душата ми.

Теб вечно и със болка ще те няма.

А Бог ще ми прости. Тъй скучно, праведен...

Стихопат.

Danny Diester

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Разбирам те, Дани! Правилно.

2020-02-15T09:41:18+02:00
diesto (Данаил Антонов)

Наде, Дени... Иска ми се! И мога. Ала ще е изсмукано от моженето, а не от истинското усещане за благост в душата, каквато отдавна загубих у себе си...

Ирина, благодаря за разбирането. За прегръдката, която усещам също както прегръщам тъгата си. Защото да обичаш и тъгата си е някакъв вид обич. Изобщо... благодаря! Стопли ме. Както и всички вие, които се спирате за глътка горчиво-сладка поезия... (е, повече горчива 🙂)

2020-02-15T09:23:23+02:00
Иринакис (Ирина Колева)

На мен и така ми харесва.
Този тип тъга...нехленчеща, утаена, осъзната, даже предвидена, май.
Харесва ми, защото я галиш като глава, заспала в скута ти. Внимателно и с любов.

2020-02-14T12:26:05+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

И на мен ми се искаше да видя нещо по-оптимистично от Дани. И го видях в много по-старите му стихове ☺️👌
Желая да му стане по-позитивно скоро!

2020-02-14T12:24:53+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Ох, Дани! Напиши нещо, хайде не оптимистично, но не толкова песимистично. През черните очила светът изглежда толкова сив и студен.

2020-02-14T10:56:26+02:00