diesto (Данаил Антонов)
1039 617
14 февр. 2020 г., 10:51

Праведен 

  Поэзия » Любовная, Философская
601 4 5

 

Аз мога да разплача камъка,

на крехката ти шия дето висне, 

И бих преглътнал онзи залък, 

с отрова и проклятие, накиснат... 

И нямаш си представа колко още, 

от себе си бих жертвал, но защо ли? 

Щом в най-самотните ми будни нощи, 

не си до мен. Рождено, гола... 

Да спрем стрелките с безлюбовие. 

Да стане час за времето ни. Цялото. 

Молитвите да секнат - моите! 

По-грешна да си Ти от Дявола... 

Ала уви. Не плаче този камък. 

И залъка е сух, като душата ми. 

Теб вечно и със болка ще те няма. 

А Бог ще ми прости. Тъй скучно, праведен... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбирам те, Дани! Правилно.
  • Наде, Дени... Иска ми се! И мога. Ала ще е изсмукано от моженето, а не от истинското усещане за благост в душата, каквато отдавна загубих у себе си...

    Ирина, благодаря за разбирането. За прегръдката, която усещам също както прегръщам тъгата си. Защото да обичаш и тъгата си е някакъв вид обич. Изобщо... благодаря! Стопли ме. Както и всички вие, които се спирате за глътка горчиво-сладка поезия... (е, повече горчива 🙂)
  • На мен и така ми харесва.
    Този тип тъга...нехленчеща, утаена, осъзната, даже предвидена, май.
    Харесва ми, защото я галиш като глава, заспала в скута ти. Внимателно и с любов.
  • И на мен ми се искаше да видя нещо по-оптимистично от Дани. И го видях в много по-старите му стихове ☺️👌
    Желая да му стане по-позитивно скоро!
  • Ох, Дани! Напиши нещо, хайде не оптимистично, но не толкова песимистично. През черните очила светът изглежда толкова сив и студен.
Предложения
: ??:??