Праведен

Коментари

• 

  Patrizzia (Надежда Ангелова)

  Разбирам те, Дани! Правилно.

  2020-02-15T09:41:18+02:00
• 

  diesto (Данаил Антонов)

  Наде, Дени... Иска ми се! И мога. Ала ще е изсмукано от моженето, а не от истинското усещане за благост в душата, каквато отдавна загубих у себе си...
  
  Ирина, благодаря за разбирането. За прегръдката, която усещам също както прегръщам тъгата си. Защото да обичаш и тъгата си е някакъв вид обич. Изобщо... благодаря! Стопли ме. Както и всички вие, които се спирате за глътка горчиво-сладка поезия... (е, повече горчива 🙂)

  2020-02-15T09:23:23+02:00
• 

  Иринакис (Ирина Колева)

  На мен и така ми харесва.
  Този тип тъга...нехленчеща, утаена, осъзната, даже предвидена, май.
  Харесва ми, защото я галиш като глава, заспала в скута ти. Внимателно и с любов.

  2020-02-14T12:26:05+02:00
• 

  Dendu89 (Деница Гарелова)

  И на мен ми се искаше да видя нещо по-оптимистично от Дани. И го видях в много по-старите му стихове ☺️👌
  Желая да му стане по-позитивно скоро!

  2020-02-14T12:24:53+02:00
• 

  Patrizzia (Надежда Ангелова)

  Ох, Дани! Напиши нещо, хайде не оптимистично, но не толкова песимистично. През черните очила светът изглежда толкова сив и студен.

  2020-02-14T10:56:26+02:00