2 янв. 2011 г., 16:33

Право на избор

1K 0 5

 

И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки
гребеше с пълни шепи радостите без да ги повярва
пиеше  до дъно чаши с горещи молитви
разпадаше се винаги когато вината почне да досажда
кортежно мислите оставаха дълго нечути
бунтуваха се и искаха промяната да ги наслагва
мечтите избуяваха все невръстно непромити
и предвещаваха случване на сложна язва
а можеха да бъдат и достатъчно невинни
и винаги истината сама да ги повежда
както вулканите изригваха толкова невинни
че лавите остъргваха от земята всякаква надежда
съдбите затова си кротуваха точно в тези минути
измълчаваха ситуациите за метежа
мисиите и те се правеха изведнъж на глухи
но отнемаха правото ми на избор да ги подрежда....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...