Право на избор
И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки
гребеше с пълни шепи радостите без да ги повярва
пиеше до дъно чаши с горещи молитви
разпадаше се винаги когато вината почне да досажда
кортежно мислите оставаха дълго нечути
бунтуваха се и искаха промяната да ги наслагва
мечтите избуяваха все невръстно непромити
и предвещаваха случване на сложна язва
а можеха да бъдат и достатъчно невинни
и винаги истината сама да ги повежда
както вулканите изригваха толкова невинни
че лавите остъргваха от земята всякаква надежда
съдбите затова си кротуваха точно в тези минути
измълчаваха ситуациите за метежа
мисиите и те се правеха изведнъж на глухи
но отнемаха правото ми на избор да ги подрежда....
© Светлана Тодорова All rights reserved.
