14 февр. 2024 г., 21:54

Празен ден

730 0 4

Отново четринайсти февруари
е празникът, наречен ми без теб.
И вътре в мен отново нещо пари -
едно сърце, обгърнато от лед.
Кокичета подали са главички
от преспи сняг. И вкопчени в пакет.
Подаръци получили са всички - 
сърца, мечета или пък букет...
А само аз самотна го посрещам,
защото няма те във този ден.
И чакам чудо или друго нещо
да възкреси библейското у мен.
Но липсваш ми. Като вода изтича
денят за влюбените отреден.
И никой не призна, че ме обича...
Денят приключи. Като всеки ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...