Празен ден
Отново четринайсти февруари
е празникът, наречен ми без теб.
И вътре в мен отново нещо пари -
едно сърце, обгърнато от лед.
Кокичета подали са главички
от преспи сняг. И вкопчени в пакет.
Подаръци получили са всички -
сърца, мечета или пък букет...
А само аз самотна го посрещам,
защото няма те във този ден.
И чакам чудо или друго нещо
да възкреси библейското у мен.
Но липсваш ми. Като вода изтича
денят за влюбените отреден.
И никой не призна, че ме обича...
Денят приключи. Като всеки ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
