16 мая 2013 г., 15:36

Празна чаша върху масата на хоризонта

926 0 4

Предвкусвайки тръпчивата наслада

от шампанското на лятото,

върху рогозката на плажа

блажено се протяга месец май.

Прокарва пръсти през косите

на надеждата, която

впива устни невъздържано -

готова за игра...

 

Скрил се под чадъра

на поредната илюзия,

денят подрежда стъпките на раците,

но все попада в мат...

И само прошарен гларус –

с ругатни и бойни крясъци, накуцвайки -

изпраща отлитащото време

при майка му,

дори и по-назад...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...