May 16, 2013, 3:36 PM

Празна чаша върху масата на хоризонта

922 0 4

Предвкусвайки тръпчивата наслада

от шампанското на лятото,

върху рогозката на плажа

блажено се протяга месец май.

Прокарва пръсти през косите

на надеждата, която

впива устни невъздържано -

готова за игра...

 

Скрил се под чадъра

на поредната илюзия,

денят подрежда стъпките на раците,

но все попада в мат...

И само прошарен гларус –

с ругатни и бойни крясъци, накуцвайки -

изпраща отлитащото време

при майка му,

дори и по-назад...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...