Празна чаша върху масата на хоризонта
Предвкусвайки тръпчивата наслада
от шампанското на лятото,
върху рогозката на плажа
блажено се протяга месец май.
Прокарва пръсти през косите
на надеждата, която
впива устни невъздържано -
готова за игра...
Скрил се под чадъра
на поредната илюзия,
денят подрежда стъпките на раците,
но все попада в мат...
И само прошарен гларус –
с ругатни и бойни крясъци, накуцвайки -
изпраща отлитащото време
при майка му,
дори и по-назад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
