Предвкусвайки тръпчивата наслада
от шампанското на лятото,
върху рогозката на плажа
блажено се протяга месец май.
Прокарва пръсти през косите
на надеждата, която
впива устни невъздържано -
готова за игра...
Скрил се под чадъра
на поредната илюзия,
денят подрежда стъпките на раците,
но все попада в мат...
И само прошарен гларус –
с ругатни и бойни крясъци, накуцвайки -
изпраща отлитащото време
при майка му,
дори и по-назад...
© Красимир Чернев Всички права запазени