6 апр. 2017 г., 21:54

Празната страна

567 0 0

Отляво в мен живее и царува,
едничко във гръдта ми спи.
За бури, ветрове бленува,
за трепетите, които носиш ти!
Знам, сърцето в мен те вика,
едничка радост ти да му дадеш,
за твоето сърце моето пулсира,
развълнувано и плахо ще се предаде.
Като пъзел от чупливи части
ще съберем двете си сърца.
Едно със друго в мигом пасват
за да запълнят празната страна...
И с две сърца живея във гръдта си,
така по-силна съм във трудни дни.
За теб аз дадох тялото и слабостта си,
покорна, завладяна, предала се почти...
В ръцете твои поставих се изцяло.
На теб отдадох и желязната си воля.
Днес ти царуваш мъдро в мойто тяло.
Утре да продължа без теб не мога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....