6.04.2017 г., 21:54

Празната страна

570 0 0

Отляво в мен живее и царува,
едничко във гръдта ми спи.
За бури, ветрове бленува,
за трепетите, които носиш ти!
Знам, сърцето в мен те вика,
едничка радост ти да му дадеш,
за твоето сърце моето пулсира,
развълнувано и плахо ще се предаде.
Като пъзел от чупливи части
ще съберем двете си сърца.
Едно със друго в мигом пасват
за да запълнят празната страна...
И с две сърца живея във гръдта си,
така по-силна съм във трудни дни.
За теб аз дадох тялото и слабостта си,
покорна, завладяна, предала се почти...
В ръцете твои поставих се изцяло.
На теб отдадох и желязната си воля.
Днес ти царуваш мъдро в мойто тяло.
Утре да продължа без теб не мога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...