30 дек. 2011 г., 16:51

Празнична приказка

837 0 1

Най-сладкият сън, блажената дрямка след него,

ръцете на мама замесват погача в сумрак,

играта на огъня тихо във стаята свети...

Сърцето ликува, че приказен празник е пак.

 

А котето, сгушено в ъгъла, мърка,

канелени облаци песен редят.

Камбанките тихо в душата подрънкват

и кучешки лай им изпраща привет.

 

Снежинките с трепет килим мек застилат,

че гост се очаква и мил, и желан,

а конският тропот вратата открива...

"Пристигнал е, вкъщи е - весел, засмян!"

 

И радостно хукват крачетата боси,

в прегръдката бащина сгушен светът...

Елхата по-празнично почва да свети

с магически ноти камбанки звънят.

 

Край масата всичките близки са сбрани

и с благодарност молитва се лей,

а Бог от далечното царство небесно

душите ни с приказна песен люлей.

 

С. Кръстева

 

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен топъл стих, Силви!
    Радвам се да те видя пак
    Весело посрещане на Нова Година!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...