30.12.2011 г., 16:51

Празнична приказка

836 0 1

Най-сладкият сън, блажената дрямка след него,

ръцете на мама замесват погача в сумрак,

играта на огъня тихо във стаята свети...

Сърцето ликува, че приказен празник е пак.

 

А котето, сгушено в ъгъла, мърка,

канелени облаци песен редят.

Камбанките тихо в душата подрънкват

и кучешки лай им изпраща привет.

 

Снежинките с трепет килим мек застилат,

че гост се очаква и мил, и желан,

а конският тропот вратата открива...

"Пристигнал е, вкъщи е - весел, засмян!"

 

И радостно хукват крачетата боси,

в прегръдката бащина сгушен светът...

Елхата по-празнично почва да свети

с магически ноти камбанки звънят.

 

Край масата всичките близки са сбрани

и с благодарност молитва се лей,

а Бог от далечното царство небесно

душите ни с приказна песен люлей.

 

С. Кръстева

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен топъл стих, Силви!
    Радвам се да те видя пак
    Весело посрещане на Нова Година!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...