Най-сладкият сън, блажената дрямка след него,

ръцете на мама замесват погача в сумрак,

играта на огъня тихо във стаята свети...

Сърцето ликува, че приказен празник е пак.

А котето, сгушено в ъгъла, мърка,

канелени облаци песен редят.

Камбанките тихо в душата подрънкват

и кучешки лай им изпраща привет.

Снежинките с трепет килим мек застилат,

че гост се очаква и мил, и желан,

а конският тропот вратата открива...

"Пристигнал е, вкъщи е - весел, засмян!"

И радостно хукват крачетата боси,

в прегръдката бащина сгушен светът...

Елхата по-празнично почва да свети

с магически ноти камбанки звънят.

Край масата всичките близки са сбрани

и с благодарност молитва се лей,

а Бог от далечното царство небесно

душите ни с приказна песен люлей.

С. Кръстева