Празнични искри
Поздравявам всички Откровенци с предстоящите празници!
Благодарен съм, че ви има! ... и съм един от вас!
Празнични искри
Звезден миг от всемира отмери часа,
в който вплитат се краища с начала.
Безконечния възел на любима душа,
непристегнат във болка… с раздяла.
Сърцето ми спряло, замечтано мълчи.
Паяк лунен изприда сребърни нишки,
сред копринния вътък от лунни лъчи,
пеперуди-звезди, уловени въздишки.
В поднебесни лозници спомени зреят-
незабравени залези с цвят на мавруд.
Из пенливите облаци искрите им пеят,
празнично грейнали от коледен студ.
Прекипяла любов с натежал аромат!
Нагарчащо истински, чувствата наши,
отлежали от минало, в очите блестят-
пият жадни за бъдеще благите чаши!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
Пожелавам ти да утолиш жаждата на чувствата, Борисе! Наздраве и светли празници!