Dec 16, 2010, 7:23 PM

Празнични искри

  Poetry
1.6K 0 38

Поздравявам всички Откровенци  с предстоящите празници!

Благодарен съм, че ви има! ... и съм един от вас!


Празнични искри

 

Звезден миг от всемира отмери часа,

в който вплитат се краища с начала.

Безконечния възел на любима душа,

непристегнат във болка… с раздяла.

 

Сърцето ми спряло, замечтано мълчи.

Паяк лунен изприда сребърни нишки,

сред копринния вътък от лунни лъчи,

пеперуди-звезди, уловени въздишки.

 

В поднебесни лозници спомени зреят-

незабравени залези с цвят на мавруд.

Из пенливите облаци искрите им пеят,

празнично грейнали от коледен студ.

 

Прекипяла любов с натежал аромат!

Нагарчащо истински, чувствата наши,

отлежали от минало, в очите блестят-

пият жадни за бъдеще благите чаши!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...