16 dic 2010, 19:23

Празнични искри

  Poesía
1.6K 0 38

Поздравявам всички Откровенци  с предстоящите празници!

Благодарен съм, че ви има! ... и съм един от вас!


Празнични искри

 

Звезден миг от всемира отмери часа,

в който вплитат се краища с начала.

Безконечния възел на любима душа,

непристегнат във болка… с раздяла.

 

Сърцето ми спряло, замечтано мълчи.

Паяк лунен изприда сребърни нишки,

сред копринния вътък от лунни лъчи,

пеперуди-звезди, уловени въздишки.

 

В поднебесни лозници спомени зреят-

незабравени залези с цвят на мавруд.

Из пенливите облаци искрите им пеят,

празнично грейнали от коледен студ.

 

Прекипяла любов с натежал аромат!

Нагарчащо истински, чувствата наши,

отлежали от минало, в очите блестят-

пият жадни за бъдеще благите чаши!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...