24 окт. 2019 г., 10:13  

Празникът на костенурките

477 7 22

 

     на Петко Найденов 

 

 

О,как се смеят костенурките!

Докато свършат:

току-виж,минали векове.

През цялото време-

някой прави революции,

открива неоткрити неща,

народите сменят религии,

водят войни

в името на богове

и безбожници;

армии защитават интересите

на тези които плащат;

светът прекрачва ери и потопи

през епохи земетръсни...

А те-костенурките,

все така се смеят-

хълцайки от възторг,

че са живи свидетели

на прехода към Истината:

без да се натрапват

с нагласени истории.

 

Не е ли време за пиедестал

на тези, които бавно се смеят?

 

Все още се смеят костенурките...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...