24.10.2019 г., 10:13  

Празникът на костенурките

471 7 22

 

     на Петко Найденов 

 

 

О,как се смеят костенурките!

Докато свършат:

току-виж,минали векове.

През цялото време-

някой прави революции,

открива неоткрити неща,

народите сменят религии,

водят войни

в името на богове

и безбожници;

армии защитават интересите

на тези които плащат;

светът прекрачва ери и потопи

през епохи земетръсни...

А те-костенурките,

все така се смеят-

хълцайки от възторг,

че са живи свидетели

на прехода към Истината:

без да се натрапват

с нагласени истории.

 

Не е ли време за пиедестал

на тези, които бавно се смеят?

 

Все още се смеят костенурките...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...