19 окт. 2016 г., 21:55

Празнината ми... започна да се изпълва...

939 0 0

 

 

Много бързо върви към края следобед

и пред мен в залеза почива си хоризонта...

Ръмженето на този стол, нарушава мълчанието

и нежен бриз по клоните на дърветата,

връща ме към живота, който ми е по съдба...

 

И докосва ме, изпълва празнината...

от преди, когато живях, за да умра...

но се събудих за живот и този път...

наистина ще живея, дори да умирам...

 

В този красив залез, в тези червени цветове, 

които ме целуват, които ме галят и ласкаят

докато слънцето пада зад планината....

отново се родих и в плач изгрева видях...

 

И усмихвам се на този миг пълнота,

в тази огромна празнота от преди...

Усмихвам се, нощта идва при мен,

и леко пада върху мен с обичането си...

 

Една красива луна, заобиколена от безброй звезди,

която осветява тъмнината и така светла ме прегръща.

А аз се оставям да ме прегърне и прегръщам я и аз...

Благодаря ти, че не съм празнина...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...