7 февр. 2010 г., 12:13

Празнини

681 0 12

Тъмнина... Пукот... Празнота...

Тишина... Болка... Самота...

Обиди... Укор... Мълчание...

Тъга... Сълзи... Страдание...

Безверие... Безвремие... и Пропаст...

Омраза... Злоба... Напаст...

Стени... Решетки... и Врати...

Тревоги... Трусове... и Теснини...

Илюзии... Безмислици... Лъжи...

Празни  думички - нали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Празни думи, но за съжаление част от реалността.
    Пък и как бихме оценили онези другите, пълните?!
    Поздрав за стиха!
  • Благодаря,че харесваш работите ми !!!
  • ха-ха ЖАРАВА-огън мой с вас съм докато е отредил оня отгоре, на мен също ми е приятно при вас.Да си пукаме "Пуканки "нали така БОРКОооооооооо.Понякога само понякога принцесо ИВОН,дано не ми се сърдиш ,че те наричам принцеса.....Топлинка от мен!!!
  • Оставих те за малко, а ти си напълнил сайта с "ПУКАНКИ"! Празни били, как празни... това е ЖИВОТА!!! Браво Любо, жив и здрав!!!
  • Благодаря Водолейчееееееее,Вики твойте комплименти ме стоплиха.Кръстина аз обичам сладко благодаря за вниманието ,заслужава си човек да си записва чувствата .Топли прегръдки от мен за всички който спирате на моята
    гара!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...