7.02.2010 г., 12:13

Празнини

682 0 12

Тъмнина... Пукот... Празнота...

Тишина... Болка... Самота...

Обиди... Укор... Мълчание...

Тъга... Сълзи... Страдание...

Безверие... Безвремие... и Пропаст...

Омраза... Злоба... Напаст...

Стени... Решетки... и Врати...

Тревоги... Трусове... и Теснини...

Илюзии... Безмислици... Лъжи...

Празни  думички - нали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Празни думи, но за съжаление част от реалността.
    Пък и как бихме оценили онези другите, пълните?!
    Поздрав за стиха!
  • Благодаря,че харесваш работите ми !!!
  • ха-ха ЖАРАВА-огън мой с вас съм докато е отредил оня отгоре, на мен също ми е приятно при вас.Да си пукаме "Пуканки "нали така БОРКОооооооооо.Понякога само понякога принцесо ИВОН,дано не ми се сърдиш ,че те наричам принцеса.....Топлинка от мен!!!
  • Оставих те за малко, а ти си напълнил сайта с "ПУКАНКИ"! Празни били, как празни... това е ЖИВОТА!!! Браво Любо, жив и здрав!!!
  • Благодаря Водолейчееееееее,Вики твойте комплименти ме стоплиха.Кръстина аз обичам сладко благодаря за вниманието ,заслужава си човек да си записва чувствата .Топли прегръдки от мен за всички който спирате на моята
    гара!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...