Feb 7, 2010, 12:13 PM

Празнини

  Poetry
678 0 12

Тъмнина... Пукот... Празнота...

Тишина... Болка... Самота...

Обиди... Укор... Мълчание...

Тъга... Сълзи... Страдание...

Безверие... Безвремие... и Пропаст...

Омраза... Злоба... Напаст...

Стени... Решетки... и Врати...

Тревоги... Трусове... и Теснини...

Илюзии... Безмислици... Лъжи...

Празни  думички - нали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Празни думи, но за съжаление част от реалността.
    Пък и как бихме оценили онези другите, пълните?!
    Поздрав за стиха!
  • Благодаря,че харесваш работите ми !!!
  • ха-ха ЖАРАВА-огън мой с вас съм докато е отредил оня отгоре, на мен също ми е приятно при вас.Да си пукаме "Пуканки "нали така БОРКОооооооооо.Понякога само понякога принцесо ИВОН,дано не ми се сърдиш ,че те наричам принцеса.....Топлинка от мен!!!
  • Оставих те за малко, а ти си напълнил сайта с "ПУКАНКИ"! Празни били, как празни... това е ЖИВОТА!!! Браво Любо, жив и здрав!!!
  • Благодаря Водолейчееееееее,Вики твойте комплименти ме стоплиха.Кръстина аз обичам сладко благодаря за вниманието ,заслужава си човек да си записва чувствата .Топли прегръдки от мен за всички който спирате на моята
    гара!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...