4 нояб. 2018 г., 23:54

Празно

1.4K 3 0

(На Ангел)

 

Отвътре е толкова празно
Пусто, тъжно и самотно.
Остана само сърцето омразно
Да плаче и бие неохотно.

 

Да боли и високо да стене,
Спомени тежки да връща,
В които сладкото звънтене
На твоя глас ме прегръща.

 

В които очите ти сини
Гледат влюбено в мене,
В които ръцете ти силни
Ме топлят в студеното време.

 

В които любов пламенна
Сърцето ми стопли за миг,
А сега душата е каменна,
Чуваш ли нейния вик?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Хаджиниколова Все права защищены

Още малко любовна лирика, защото не е ли любовта това, което движи света? (Както винаги моля за градивна критика)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...